- Ще седна тук - рече той -и няма да стана дни наред.

„Ако щеш съди ме за убийство и безумие. (Всички ние си имаме слаби места.) Но лъжа и измама аз никога не ще простя."

- Ужасът на онзи миг - продължи Кралят, -никога, никога не ще забравя! - И все пак ще го забравиш - каза Кралицата, ако, разбира се, не си го запишеш.

Нани, нани, мила, в скута на Алиса. Докато трапезата подготвят, време има да поспим. Свърши ли почерпката обаче, всички ний на бала ще вървим - Червената и Бялата кралица и Алиса. Напълнете чаши със сироп и мастило и всичко, що с наслада би се пило.

„Боя се, че не мога да обясня коя съм защото това не съм аз, разбирате ли?" „О, козината ми и мустачките ми!" Точно това подтиска душата ми.

Те не искат да запомнят простите правила, които са им внушавани от приятелите: че ако държиш прекалено дълго нажежен ръжен, той ще те изгори, и че ако се порежеш с нож, обикновено кърви.

„Изглежда добродушен - помисли си. - И все пак има големи, нокти и много зъби. " Затова тя реши, че трябва да се отнася към него с респект.

„Говори на френски, щом не можеш да си го спомниш на английски - Ходи с пръстите на краката навън - и помни кой си!"

- Ако седем жени със седем метли метат половин година, според теб ще го изчистят ли? - рече Моржа. - Едва ли - продума зидаря и пророни горчива сълза.

Блурдени и нестенкващи бамбирли плъхливо мъстеха по катлсния стин и щом поклуеха до велър бандарин, маклурно се спокетваха под мирли.