За създателя на скаутското движение сър Робърт Бейдън-Пауъл

<< назад

Blog do Grupo Escoteiro Desbravador de São Bento do Sul, SC, com calendário, informações e dicas sobre o Escotismo e atividades realizadas.
Сър Робърт Стивънсън Смит Бейдън-Пауъл е британски генерал и основател на скаутското движение.

По майчина линия той е внук на адмирал и правнук на изобретателя на локомотива Джордж Стивънсън. Остава сирак на тригодишна възраст. Братята му викали за кратко Сти, а той самият се назовавал по късно Би-Пи. От малък е бил самостоятелен и луда глава. В училище не е бил нито особено добър ученик, нито пък се е отличавал със спортни постижения, бил отличен стрелец, природно надарен актьор и художник. Притежавал е особено силно изразено чувство за хумор. Животът под открито небе и юношеските приключения го привличали и през ваканциите той участвал с братята си в различни походи по суша и море с ветроход, който те сами били поправили и поддържали. Посещавали стари крепости, сгради и църкви, предприятия и работилници, спели на открито или в случайни плевни.

През 1870 г. постъпва в училището Чартърхауз, в съседство с което се намирала обраснала местност, наричана „шубрака“, където той обичал да скита, като се укривал от учителите си, въобразявайки си че е трапер или индианец, проследявал и наблюдавал дивата природа залагал примки за зайци и си готвел сам храна на лагерен огън. „Там открих някои от чудесата, които ни обграждат“ – пише той по-късно – „и открих също, защото си държах очите отворени, красотата на гората и на залезите“. Приятелите и учителите му го обичали и ценели колкото заради лудориите му, толкова и заради честното си признаване на поразиите в които е участвал. На 19-годишна възраст напуска училище.

„Господ ни е дал един свят за да живеем в него, пълен с красоти и чудеса, и ни е дал не само очи, за да видим всичко това, но и ум и разум за да го разберем, стига да погледнем на нещата в тази им светлина.“

Робърт не е знаел точно, какъв иска да става след като напусне училище. Без да сподели със семейството, той се явява на на конкурс за влизане в армията и неочаквано за всички се класира 2-ри по успех за кавалерията и 4ти по успех за пехота. Избира кавалерията и веднага бива причислен към 13-ти Хусарски полк като подпоручик. Проявява се като отличен военен и веднага бива повишен. Неговите неконвенционални методи на обучаване – като разделял хората си на малки групи и ги обучавал чрез състезания и игри – се оказва особено ефективен и получава висока оценка. Преминава 8 месечен гарнизонна подготовка и е повишен в чин поручик. Придобива грамота „За изключителен успех“ в разузнаването, което му спестява три години обучение в Кралската военна академия Сандхърст.

„... Не се задоволявай с това, да бъдеш посредствен, дръж си очите отворени, бъди подготвен. И, ако някой те попита, за какво да си подготвен, отговорът ти нека бъде „За всичко!“...

През 1880 г. се завръща в своят 13-ти Хусарски полк който по това време действа в Афганистан на северозападния фронт. Тук получава и първото си назначение като военен разузнавач (scout). В изпълнение на задача, заедно с един местен водач-индус се промъква на противникова територия и преоблечен като просяк прониква в противниковият лагер, където остава два дена и събира необходимата му информация. Когато се завръща там, където трябвало да го чака водача-индус, вижда че той го е изоставил. Налага се сам да извърви обратният път през непознат терен. Помага му навикът придобит от годините на детските лудории да поглежда, отивайки на някъде, от време на време и назад. За успешно завършената мисия получава особено отличие.

Бележките и записките, които Б-П си води, той съпровожда със скици и илюстрации, които му спестяват дълги описания. След поход от 900 мили полкът му се завръща в северна Индия, веднага след което бива преместен в Африка поради очакван военен конфликт в Бечуаналенд и Натал. Годината е 1884.

За кратко време поручик Бейдън-Пауъл е командирован в Германия, в Русия и на Балканите.

Завръща се отново в полка си в Африка и участва в кампанията срещу зулусите предвождани от вожда Динизулу. Със своите военни умения и хитрост заслужава уважението на зулусите и когато кампанията завършва, техният вожд Динизулу му подарява своята ритуална огърлица съставена от 1000 дървени мъниста. Б-П самият е впечатлен от храбростта и бойните качества на зулусите и начина по който те възпитават синовете си – пращали ги в гората, боядисани изцяло в бяло, въоръжени само с късо копие и малък щит. Момчетата, ако оцелеят, можели да се завърнат при племето си едва след като боята е опадала, като през всичкото време е трябвало да се пазят и изхранват самички.

„Не оставай в калта, само защото и другите са заседнали в нея. Огледай се за камък на който да стъпиш и да се измъкнеш“

През лятото на 1907 г. Бейдън-Пауъл, заедно с няколко помощници, събира двадесетина момчета, синове на приятели и хлапета от всички слоеве на обществото и отива с тях на лагер на о. Браунси в залива Пуул, графство Дорсет, южна Англия. Това е и първият, по точно опитният, скаутски лагер. В тези години само армията излизала на лагер на палатки и за това опитът е бил необичаен и рискован. Б-П разделя момчетата на патрули под водачеството на едно по голямо измежду тях. По време на лагера момчетата имали всичко, за което само можели да мечтаят – плуване, проследяване, походи, игри и особено приказки около лагерният огън, където слушали захласнати разказите на Б-П за неговите безкрайни приключения.

"Една много важна крачка при обучаване в добро гражданство е, да го кажем още веднъж, примерът на самият отряден водач. Което той прави, а не което само казва, то е което повлиява момчето. Като си станал отряден водач, ти си започнал да разкриваш с поведението си и тайната на доброто граждантво, което също е тайната за успеха в всяка работа: започваш я не за това, което можеш да получиш от нея, а за това, което ти можеш да вложиш в нея “

Scouting for Boys: A Handbook for Instruction in Good Citizenship is the first book on the Scout Movement, published in 1908. It was written and illustrated by Robert Baden-Powell, its founder. It is based on his boyhood experiences, his experience with the Mafeking Cadet Corps during the Second Boer War at the Siege of Mafeking, and on his experimental camp on Brownsea Island, England.

Б-П завършва и издава книгата „Скаутство за момчета“ (Scouting for boys), печатана най-напред като подлистник през 1908 г. По начало той очаквал този материал да бъде от полза на младежите от училищата и съществуващите вече организации, без да е мислил да създава нова, своя, младежка организация. Противно на очакванията му, книгата веднага става едно от най търсените четива и младежите почват сами да изграждат патрули и да се обединяват в отряди.

Все още действащ офицер по това време, Б-П се вижда принуден да открие офис за да може да отговаря на хилядите писма, идващи от бой-скаути от цял свят. През 1909 г. той придобива благородническа титла за изключителните му военни заслуги и за създаване на Скаутското движение. През 1912 г. се оженва за Олав Сенкт-Клер Сомс, потомка на стар рицарски род. Има две дъщери. 1919 г. е избран за Главен скаут на света. През 1929 г. крал Джордж V. му присъжда титлата лорд Бейдън-Пауъл от Гилвел.

До края на живота си Б-П служи на скаутската идея. След оттеглянето си от военна служба живее в Африка. Последните години от живота си Бейдън-Пауъл прекарва заедно със съпругата си Олав в имението си в Ниери, Кения. Почива на 7 януари 1941 г. Погребан е с военни почести. Върху надгробната плоча поставят следотърсаческия знак „Изпълних моята задача и се завърнах вкъщи“ (кръг с точка в средата).

Robert Baden-Powell a MUST READ. "Scouting for Boys: A Handbook for Instruction in Good Citizenship" is the first book on the Scout Movement, published in 1908

Прощални думи

„Скъпи скаути,

това е моето прощално писмо, т.е. последния път, когато ви говоря. Моля ви не забравяйте вашата житейска задача, когато няма да бъда повече при вас, а именно да бъдете щастливи и да правите другите щастливи. Това е така просто! Вие правите другите щастливи, като им правите добро. За вашето собствено щастие, няма нужда да се притеснявате, защото това идва от само себе си.

Вие ще работите усърдно, но награда няма да се забави. Ако вашите деца растат здрави, непокварени и с приключенски дух, тогава ще бъдат щастливи. А щастливи деца обичат своите родители. Няма по-чиста радост от любовта на едно дете. Уверен съм, че Бог желае нашето щастие в този живот. Ние можем да живеем на една земя, която е пълна с красота и чудеса. Бог ни е подарил не само очи за да забележим всичко това, но ни е дал и разум за да обхванем цялото това великопелие. ... Колкото повече любов и щастие сеете, толкова повече ще се привържат към вас съпругата и децата, а от това няма нищо по-хубаво на земята. Вие ще разберете скоро, че рая не е някакво далечно щастие в облаците, което идва чак след смъртта. Щастието е в този свят, във вашия дом. Така водете други към щастието и станете така самите щастливи. Ако правите това, изпълнявате дадената ви от Бог задача на земята. Бог с вас!"

Бейдън-Пауъл

Уеб дизайн и разработка ИДЕЯ График ЕООД