Omnia Mea Mecum Porto

Всичко свое нося със себе си

История

Моята невеста, горе главата - Борис и Райна Дрангови

<< назад

“Животът не се мери по дължина, а по съдържание”

See the source image

Борис Дрангов е роден на 3 март през 1872 г. Детството си прекарва в Скопие. Баща му, нервен и сприхав човек, строен мъж, рус със сиви очи, грабва от хорото майката на Борис.

Борис Дрангов израства като много весел човек. Обичал да пее. Още от детска възраст проявява буйния си характер. Много обичал да дразни петли, които нахъсвал да се бият помежду си.

Бил пестелив човек, не пиел, не пушел. Когато негови съграждани му искали пари на заем, им давал.

За разлика от братята си Борис мечтае да бъде юнкер във Военното училище в София. На 1-ви януари 1899 г. е произведен в чин поручик и е назначен във втори пехотен полк в гр. Лом. При настаняването си в Лом, Дрангов изявява желание да се запознае с български семейства от македонски произход, които живеят в града. Заведен е в дома на Денко Попов Николов, роден в село Младо Нагоричани, Кумановско. Тук, на брега на Дунава, Дрангов среща голямата си любов – Райна.

Неговата бъдеща съпруга произхожда от заможен род от Криворечна паланка, наследила фабрика за сода в Лом. Семейството има дъщеря на име Райна, която към 1898 г. е на шестнадесет години.

"Когато Дрангов пристигна в Лом аз съм била на 16 години. Още с пристигането си той се осведомява дали в града има македонски семейства, за да им направи визита. При влизането в нашата къща той си удари главата о горния праг на вратата. И още тогава някой му казал, че ще се ожени. Почерпихме го със сладко. Беше хубавец. Моите ръце трепереха и аз бързах да изляза от стаята. В тази наша стая, над главата му висеше часовник с катеричка, която държеше орехче. Борис Дрангов започна да разпитва за часовника. След като излязъл от нашата къща той казал на колегата си Атанасов (Думбалаков), с когото заедно бяха на гости при нас: „Тук да ме доведеш още няколко пъти. Много харесах госпожицата и рано или късно тя ще бъде моя невеста!“

Райна Дрангова (Спомени, 16 януари 1934 г. из: "Феноменът Дрангов")

Още от първото посещение на семейството Дрангов е убеден, че ще вземе за невеста именно нея. Честите посещения на поручика в дома на Денко Николов продължават две години. Райна Николова получава гимназиално образование в Девическата гимназия в Солун. Високото образование, което получава ѝ осигурява висок социален статус, който проличава дори в нейното облекло. Привилегия да носят шапки имат само жените, които са получили гимназиално образование, а останалите покриват главите си със забрадки. На 15/28 октомври 1900 г. се състои бракосъчетанието между Райна Денкова Николова и Борис Стоянов Дрангов. До наши дни, в личния архив на г-жа Райна Кирилова Дрангова – тяхна внучка, е запазена покана за венчавката.

От съдържанието ѝ става ясно, че тя е извършена в Лом, в храма „Успение на Пресвета Богородица”, в 15 часа. Прави впечатление, че не са упоменати свидетелите на бракосъчетанието. Не са направени сватбени фотографии. От интервю на Райна Денкова Дрангова, направено през 1934 г., става ясно, че на церемонията присъстват бащата, майката и голямата сестра на Борис Дрангов, заедно с двете й деца.

Семейството на полк. Дрангов е негова опора в трудните моменти, които изживява при развитието на кариерата си. Честата кореспонденция, която води със своята съпруга, разкрива силната връзка, която е имало помежду им.

Когато Райна забременява за първи път с първородния им син, Борис й казва, че иска той да бъде кръстен Кирил, защото “Кирил и Методий са нашите просветители.”

Райна казва за съпруга си: “Аз бях влюбена в моя мъж. Когато децата се нахранваха той имаше обичай да казва: “Моята невеста благодаря за обеда… А децата пък, когато се нахранеха трябваше да целуват ръка и да се качат на горния етаж и си легнат. А пък ние двамата оставахме на приказка. Когато си легнехме казвахме си лека нощ.”

За своя любим командир на школата по-късно известният писател Чудомир ще напише: “Неизброими качества на човек, войник и вожд притежаваше Дрангов и мъчно биха се изброили в това съвсем тясно място, но над всички стоеше без съмнение личният пример.”

Много са бележките, които Дрангов е оставил. Опитвал се е да убеди по-висшестоящите представители в армията в необходимостта от редовното и ритмично осигуряване на достатъчно количество хляб за войниците и фураж за животните. “Конете от патриотизъм не разбират, а от торбица, пълна със зобчица”- пише той в едно от многобройните си искания до интендантството.

Именно безспирните усилия на Дрангов стават причина по-късно, неизвестен войник от неговия полк да изпише върху кората на едно дърво в Беласица планина думите: “Има Дрангов и има цял хляб; няма Дрангов - няма цял самун.

Дрангов като четник през 1903

Дрангов като четник през 1903 г.

През 1903 г. Дрангов е семеен с две деца и трето на път. Под предлог, че отива по служебна работа, той се запътва към поробената все още Македония. От Кюстендил на 17 август той изпраща писмо на Райна: „…В тоя тържествен миг, аз, без да се колебая, поставям Отечеството по-високо от семейството, неговата доброчестина по-горе от нашите лични блага… Не тъжи за мен. Предопределеното от горе с тъги не можеш измени. След Отечеството, теб и децата най-много обичах в тоя свят…“

Всичките му деца: Кирил, Мария, Денко и Виктория, кръщават по-късно синовете си с името Борис. (Дрангов е имал и още един син - Стоян, който умира като дете.)

Полковникът възпитава строго децата си. Държи да спят на дъски с обикновени одеала. „Не може бъдещите войници на България да спят в пухени завивки“. Веднъж Кирил, който тогава бил на 12 години, накарал ординареца на баща си да му лъсне обувките. Като видял това Борис Дрангов пратил войничето да занесе едно писмо до Военното училище. Пътят до там бил доста кален. Когато ординарецът се върнал, Дрангов накарал сина си да му почисти обувките. „Правя това, за да разбереш, че трябва да се трудиш и че не бива да унижаваш с нищо обикновения войник“- казал той.

На 17 август изпраща писмо до съпругата си, което много наподобява писмото от Ботев до неговата съпруга Венета:

"Мойта невеста,

Ти отлично знаеш как стоят работите в нашата родна земя. Там юнашка кръв се обилно лей. Никога по усилно време за майка Македония не е било. Аз отлично чувствам това и като нейн мил син, не мога да не се притека на мъченическия й зов.

Аз заминавам, мойта драга невеста!

В тоя тържествен миг, аз, без да се колебая,

поставям Отечеството по-високо от семейството,

неговата доброчестина по-горе от нашите лични блага.

Не тъжи за мен. Предопределеното от горе с тъги не можеш измени. След Отечеството, теб и децата най-много обичах в тоя свят. Бъди разумна, живей економично, тури си за цел в живота- да отгледаш децата- и ти ще намериш в това щастието си.

Целувам теб и децата най-горещо.

Борис"

След погрома на въстанието Дрангов не се отчайва, а решава да се учи на висше военно изкуство и да дочака момента, в който ще се върне в поробена Македония. От 1904 г. до 1907 г. следва в Николаевската генералщабна академия в Петербург, която завършва с отличие. Видните руски пълководци Драгомиров и Суворов са идоли за младия офицер. През 1907 г. се завръща в родината и е назначен за командир на различни полкове. През 1910 г. е произведен в чин майор и е назначен за преподавател във Военното училище в София. Школници на Дрангов са Чудомир, Крум Кюлявков, Стойчо Мушанов, Андро Лулчев, Йордан Бадев и други видни представители на българското общество. По това време започва да се занимава и с военна публицистика.

С избухването на Балканската война е назначен за началник на щаба на 1-ва бригада от 1-ва пехотна дивизия. Участва в едни от най-славните сражение през войната - при Гечкинли (22 октомври 1912), Чаталджа (17 ноември 1912), Одрин (13 март 1913), Селиолу, Ескипол и Петра. При овладяването на Селиолу лично предвожда една от дружините в атака. За проявения героизъм е награден с Орден „За храброст“ IV степен. При едно тържество по случай победите от Балканската война самозабравилите се генерали приписвали успехите на себе си и на цар Фердинанд, а Дрангов станал и заявил:

"Не нам, господа офицери, не Вам, Ваше Величество, а на обикновения български войник се дължат чутовните победи."

През Междусъюзническата война воюва срещу сърбите. През 1914 г. заради критика към висшето военно командване в печата е даден на военен съд. Дрангов е оправдан на два пъти (и при преразглеждането на делото), но конфликтът оставя петно върху кариерата му и от този момент нататък той бива пренебрегнат при повишенията. На 19 февруари 1915 г. получава последното си повишение приживе - произведен е в подполковник. През септември 1915 г. е назначен за началник на 5-и македонски полк.

Възпитателните методи на офицера явно са имали ефект, защото синът му Кирил не просто се превръща в родолюбив българин, а в един от известните дейци на ВМРО. Самият Борис Дрангов също е поддържал връзки с организацията, но след братоубийствените борби в организацията, той се отдалечава от нея. Въпреки това до края на живота си остава приятел с един от водачите на ВМРО - генерал Протогеров.

През Първата световна война Борис Дрангов успява най-ярко да докаже своя талант на педагог, публицист, писател и войн. Той воюва на Добруджанския фронт и в родната Македония. Успява за кратко време да превърне своя полк, съставен от необучени македонски българи, в ефективна бойна единица, която печели не едно сражение. През май 1916 г. мобилизираните в армията нарастват изключително бързо, а офицерският състав търпи загуби, поради което Дрангов е назначен за началник на Скопската школа за запасни офицери. Випускниците там са предимно български учители в Македония и веднага след обучението си заминават на фронта. Кабинетът си оставя нарочно без пердета, за да може школниците да наблюдават работата на командира си. Мебелировката е съставена от маса, стол, войнишки креват и библиотека. Школниците през целия си живот помнят примера на Дрангов и разказват с умиление за обучението си. През 1916 г. Дрангов издава в Скопската общинска печатница една легендарна книга:

“Съвети за строеви офицери”, по-известна като "Помни войната". Младите офицери научават в продължение на години от тази книга не само полезни съвети за водене на военни действия, но и уроци по родолюбие и чест.

В писмо до съпругата си от 9 април 1917 г. Дрангов отбелязва, че тъй като обстановката в момента е спокойна, “аз повече работя като възпитател, отколкото като водач. Чувствам, че погледи и сърца почват да се обръщат към мене. Това ме радва и ми дава нова сила за работа.”

През цялата си военна служба Дрангов мотивира войниците си с личен пример. Когато се форсира река, той пръв нагазва във водата. Изминава походите пеша редом до войниците, а коня си предоставя на ранените. Обикаля окопите, насърчавайки подчинените си.

“Всеки началник да бъде глава, пример във всичко, сиреч пръв да направи това, що изисква от подчинените си. Началникът трябва да бъде образец и пример на твърда дисциплина и ред, що дават непоколебима сила и създават безсмъртни дела.”

Тези му убеждения го водят към смъртта му при завоя на Черна на 26 май 1917. Дрангов и в това сражение е държал да бъде близо до войниците, вместо да се укрива в окопа. След артилерийски обстрел той е тежко ранен и умира.

Посмъртно е произведен в чин полковник. Погребан е в църквата „Св. Димитър” в Скопие. През 20-те години сръбските власти преместват тленните му останки в градските гробища.

Малко преди смъртта му съпругата му Райна му пише тревожни писма, пропити с лоши предчувствия. В едно от писмата си Дрангов й връща: “Моята невяста, ти ме наскърбяваш с твоите писма. Житното зърно трябва да падне, да изгори, за да даде плод. Горе главата, надай се Богу, защото с тъги нищо няма да измениш, което е предопределила съдбата.”

Дни преди трагичната си гибел, военния педагог пише писмо от фронта, адресирано до Кирил Дрангов – неговия син. То е написано по повод 11 май – Деня на Св. Св. Кирил и Методий, точно две седмици преди смъртта на полковника. Макар и кратко, неговото съдържание ни разкрива по един ясен начин добродетелите и идеалите на героя.

Драги Кириле,

поздравявам те сърдечно с именния ти ден – празника, който тук се вижда най-добре, че е велик и тържествен.

За да се носи свободно духът на великите просветители в родната земя, българската войска върши чудеса от юначество и себеотрицание.

Всичко е будно и бодро на своя пост, всякога готово да срещне врага и да го срази.

Аз съм здрав, бодър, както рядко в живота.

Желая от сърце и вие да бъдете здрави, бодри, спокойни.

Целувам нежно всички ви.

Здравствуйте!

Любещия те татко.

09. V. 1917 година

Новината за смъртта му се разнася мълниеносно из цялата войска и отеква печално в сърцата на неговите бойни другари. За погребението му в Скопие се стича хилядно множество.

Макар и загинал едва на 45 години Дрангов оставя огромно наследство. Съвременната военна наука в България го определя като първия военен теоретик на тактиката. Както споменахме вече той е отличен педагог и публицист. Освен всичко друго неговите цитати винаги ще бъдат настолни слова за българските офицери:

За Дрангов неговият някогашен ученик Чудомир казва:

„Още щом ни посрещна, щом се яви пред нас, подполковник Дрангов ни грабна и покори. Висок, строен, опънат като струна, със сини очи, които магьосват, той сякаш непрестанно гореше. И какъв изключителен оратор… Голям педагог, сърцевед, когото чувствувахме повече като добър баща, отколкото началник… Неизброими качества на човек, войник и вожд притежаваше Дрангов и мъчно биха се изброили в това тясно място, но начело на всички стоеше без съмнение личният пример“

“Казвай на войника - ти си юнак, витяз, герой! - той ще се увери накрая, че е годен за геройски дела и ще ги извърши!”

“Свободата се излъчва от обществената дисциплина и от готовността за самопожертване”, учеше ни той, “защото човек не съществува за себе си - а за труда, за дълга, за Родината, които са вечни и чрез които той постига своето благородство и благополучие.”

“Казваш: даровитите люде да се пазят. Трябва да мрат! И ние радостно ще умрем, стига само да не срамим Родината, стига само високо да държим нейното знаме.”

“Нашето племе, ни говореше Дрангов - се състои не само от живи човеци, а и от дълга върволица мъртъвци, които се губят в мрака на вековете! И тяхното влияние е несъмнено по-силно и по-неотразимо, защото са по-многобройни и защото те възпитават младите с чистите си дела и с безкористния си пример.”

“Няма по-голям потисник от оня, който що дълго е страдал от потисничество. Българинът се съсипва от инат… Низката завист е важен двигател във взаимните обноски на отделните личности. Тя отрича дарби, заслуги, отличия. Тя не дава да съзре и зрънцето от искрена преданост към добро дело.”

“Той е крайно снизходителен към всички пороци. Той е затворен, саможив, мнителен, почти мрачен. Озлобен е бил дълги векове, а озлобеният става зъл. Радост и тъга преживява сам. В радост е въздържан, в беда е твърд и ням.”

“Самоотвержеността на единиците е необходима за запазване на народите. Отечеството се създава само чрез себеотрицание. Спасението на личността е в спасението на обществото.”

"В смъртта няма нищо страшно, защото е сладко да се мре за България."

Уеб дизайн и разработка ИДЕЯ График ЕООД