Към него тя проявявала неописуема нежност, равна на оная на баба Султана към Лазар Глаушев. “Димче мой златен!” се обръщала тя към него. Както кажеше “Димче мой!, устата й се топеше, ще ви потвърди всеки, който е бил край нея. За да не го урочасат лоши очи, тя сложила на “златния Димче” обеца на ухото, която той носил докрая на началното училище.
прочети повече >>