История

По следите на Толстой в България

<< назад

Българската Ясна Поляна и Толстой

Но ето най-сетне из хълма се показва Алан Кайряк. Неговите стотина къщи са разпръснати по един склон на планината като стадо овце. А по-далеч, в низината, се вижда долината на реката. И пак планини и гори. В далечината на един висок връх се виждат, като бели петна, пограничните постове. Там хората са отделили с една въображаеми черта два народа, като са ги уверили, че те са враждебни един на друг.

Имението Ясна поляна на Лев Николаевич Толстой, където писателят пише романите „Война и мир” и „Анна Каренина” е известно, но не много хора знаят, че има такова място и в България, чиято съдба е свързана с неколцина последователи на Толстой. Намира се на 35 км от Бургас, в полите на Странджа планина. Селото се е казвало Алан Кайряк, в превод от турски „място на припек“.

През 1906 г. пристигат няколко мъже, облечени в изискани тъмни костюми и настоятелно търсят кмета. Отправят молбата си към него да останат в селото и да заживеят според принципите на толстоизма, свързан с идеите за всеобща любов, равенство, свободен живот и ненасилие.

Кметът им разрешава.

Шестимата- Стефан Андрейчин, Димитър Жечков, Тодор Коматов, Никола Венетов, Цонко Николов и Христо Досев- заживяват там, като обработват сами предоставената им нивичка.

По това време селото е населено с разорени бежанци от Турция. Те работят от сутрин до вечер, живеейки бедно. Треска и всякакви болести ги измъчват постоянно. Децата играят отпаднало, куцайки на тънките си крачка, с големи кореми и бледни подпухнали личица. Мъжете и жените са жълти и изтощени.

Цяла зима кръчмите са пълни с народ. Виното се лее на реки, а кръчмарят записва взетото на вересия. „Нищо, той ще си го изработи".

По молба на селяните новодошлите правят в кафенето вечерни четения, като първо започнали с народните приказки на Толстой.

„Само да можехте да видите с какъв интерес слушаха селяните разказа! Постоянно възклицаваха, поясняваха, смееха се или въздишаха. Особено им се хареса „Иван ахмака”.

- Тъй, ахмак, тъй! - възклицаваха те. - А пък стария дявол, стария дявол! Чистият господин поработил с главата си - и се смеят.”

Подозрително ги гледат само местните власти и военните. Пазачите започнали по-често да посещават забравения дотогава Алан Кайряк и да ги следят. В издадените съчинения на Христо Досев четем, че началникът на пограничната стража - поручик Михайлов ги предупреждавал:

- Лошо място сте избрали вие за поселване - казваше той приятелски. - Ако си живеехте в централна България, никой не би ви побутнал. Но да живеете тука, на самата турска граница - не може, ние нема да ви позволим това. Със своя живот и своята пропаганда вие ще правите хората меки. А нам тук ни трябват такива хора, които да бъдат готови всяка минута да стрелят срещу хората по наша заповед. Аз ще пиша за вас до началството си и съм уверен, че ще получа заповед да ви изгоня. А дотогава си живейте в мир.”

Те, обаче, били твърде заети да направят собствена печатница.

Когато закипяла печатарската работа, селяните и децата идвали на тълпи да гледат как се печатат книги.

Така в първия ден на 1907 г. на бял свят излиза списанието „Възраждане”.

В рамките на две години те създават самобитна печатница. В нея издават броевете на списание „Възраждане”, които изпращат на Толстой. Един от основателите на колонията – Христо Досев, по-късно прекарва близо една година в общуване с Лев Николаевич в неговото имение. Когато го представят на Толстой, той отбелязва по повод списание „Възраждане“:

- Да, да, аз получавам вашето списание, то е тъй симпатично! В него всичко е тъй добре подбрано и тъй разнообразно. То е едничкото списание в света, проповядващо смело, напълно нашите идеи.”

- А как вий живеете там, какво ядете? - продължаваше да се интересува Лев Николаевич.

- Фасул. Това е нашата народна храна.

Туй се хареса на Л. Н. Няколко дена след това, разказвайки на Голденвайзер за нашата комуна и издателство, Л. Н. казва, смеейки се:

- Знаете ли вий, че българите са музикален народ?

- Защо? - попита Голденвайзер, недоумявайки.

- Ето защо: когато аз попитах Досева какво ядат в своята комуна, той каза: фасоль. Нали е музикално? Всички се засмяха. После Толстой си припомня, че е бил в България: “Това беше отдавна, много отдавна... Тогава аз бях офицер и трябваше да участвам в действията на нашата армия - в него време бе току-що почната Севастополската война. Ний, след дълги странствувания, попаднахме на квартира в малкия градец Силистра, на брега на Дунава. Първата нощ там мина извънредно неприятно. И досега помня големите ваши дървеници, що ни ядоха тази нощ... А народът ви!... Високи, снажни, красиви хора... Никога не ще ги забравя... Дотогава не бях срещал такива хора.”

През октомври 1908 година, членовете на толстоистката комуна напускат селото. Там остава само Стефан Адрейчин, който прекарва още две години, като редактира списанието оттам, а го издава с помощта на познати в Бургас. Другите продължили да проповядват учението на духовния си водач, а Христо Досев заминал за Русия, където се оженил за дъщерята на близък приятел на Толстой и основал нова толстоистка комуна в руско село.

В чест на Толстой и създадената колония, селото се преименува през 1934 г. от Алан Кайрак на Ясна Поляна.

Музейната експозиция „Българската Ясна поляна” е открита през 1998 г. Тя е резултат от съвместните усилия на всички хора от селото, в което понастоящем щъркелите са не по-малко от жителите.

Голяма и дървена табела е сложена пред читалището, чийто надпис гласи: “100 години толстоистката колония ви очаква. Ще я пропуснете ли сега?”

Организационният живот на толстоистите в България се дели на два периода:

I – от 1900 г. до 1914 г.

I I – от 1914 г. до 1958 г.

Първият период се характеризира с издаване на религиозните творби на Толстой и първи опити за комуни. Основни фигури са Сава Ничев, Георги Шопов, Христо Досев, Стефан Андрейчин.

Сп. „Ново слово” (1902-1904), сп. „Лев Толстой” (1903-1906), сп. „Възраждане” (1907-1935).

Комуни:

с. Долна баня, Софийско (1900-1902),

с. Алан Кайряк (Ясна поляна), Бургаско (1906-1908)

Вторият период се характеризира с организация – Български вегетариански съюз – основан през 1914 г. от Хр. Досев, Г. Шопов и Д. Кацаров. Има организации в цяла България, а в големите градове – София, Варна, Пловдив, Бургас и др. се появяват вегетариански гостилници.

Подемът на толстоизма в България е през управлението на БЗНС (1920-1923).

Основават се комуни:

с. Дерманци, Луковитско (1921-1925),

с. Върбовка, Севлиевско – 1921 г.,

с. Ружинци, Белоградчишко (1923-1928),

с. Индже войвода – 1921 г.,

с. Мечкюр, Пловдивско, сега кв. Прослав на гр. Пловдив (1926-1958)

Уеб дизайн и разработка ИДЕЯ График ЕООД