История

Гарата

<< назад

Първият началник гара Пловдив е Анри Батюс, белгийски поданик. Той бил и инженер по строежа. Хирш го одобрил заради приветливото му излъчване и учтивите му обноски.*

Откриването на железния път става през 1873 г., когато още България е в робство и нейните съдбини се решават от великия везир и приближените му.

Есад, тогава велик везир на Турската империя, бил против линията Цариград – Белово да бъде открита. Но Есад скоро бил сменен от Мехмед Ружди Шарвани-Заде, който бил горд, че Турция ще бъде собственик на този железен път, част от пътя на Траян и Нерон, известен 500 години преди пророка.

Било предвидено тържественото откриване на пътя да стане чрез триумфалното шествие на турските министри. От всички станции, през които щели да минат, те поискали да спрат именно в Пловдив, да пренощуват и да го разгледат на другия ден. Като научили за това тяхно намерение, пловдивските власти взели мерки да разкрасят и почистят града.

“Завчера в сряда, часът по 11 вечерта в града ни пристигна един вагон, който донесе “живите телеса” на в. везирин, на Мидхат паша и на няколко господарствени чиновници… Трябва да ви кажа и това, че сичкият град беше излязъл да погледа на правителстваните слънца и да се порадва на “чувствата” им.”**

Можете ли да си представите как е изглеждал Пловдив през 1873 г.?

Мръсен, кален, със застояли води, и в тях изхвърлени умрели коне, чиято миризма се разнасяла навсякъде. Но за този ден се погрижили станцията да заприлича на градина, украсена с гирлянди и борови клони.

От архитектурно гледище тогавашната гара прилича на днешната гара Филипово, сегашното здание е издигнато през 1908 г.

През 1873 г. гарата била снабдена с рампи, магазин, нямала перони, но имала три коловоза. Пред тях посадили борове, донесени специално от Родопите. Флаговете на всички европейски държави се развявали. Този ден ще да е бил много интересен за наблюдение:

“Изнемощели старци се въртяха край огньовете с казаните, помагаха и глождеха овчи кокали, които готвачите им даваха. Разпоредено бе освен месо в курбан да има обилно количество “зердепилаф”, към който турците имаха слабост и с който трябваше да се похвали Пловдив като център на ориза.”***

Представители на всички народности чакали с нетърпение появата на турските особи, за да се оплачат и да изпросят разни милости.

Българите извикали владиката Панарет, за да поиска да се отнемат от гърците в Пловдив черквите Св. Петка и Св. Неделя и да се дадат на българските енориаши.

Банкери от Женева, Виена и Париж използвали линията Цариград – Белово, като по този начин дирижирали българската икономика. Те определяли какво и колко да се изнася и взимали по- големия процент от печалбите.

Гарата винаги се оказвала средището, на което се случвали интересни събития. Обикновено в неделя, при хубаво време, след неделната литургия, гражданите отивали на гарата, да поседят и да погледат идването и заминаването на треновете. Интересно е, че те почти никога не се качвали, и все пак участвали във въодушевлението на пътешественика. Посещението на гарата поне веднъж месечно било като неписан закон, а изпиването на шише лимонада – неизкореним навик.

Image result for барон хиршовата железница

* “Той беше 24-годишен с хубав изглед с малка руса брада и леко засукани встрани мустаци” – в книгата “От Цариград до Белово”, 1981г., Георги Пешев, стр. 327

** Във вестник Независимост, 7 юни 1873 г.

*** В “От Цариград до Белово”, стр. 324-325

Уеб дизайн и разработка ИДЕЯ График ЕООД