Фей Д'Ете

• Писмо на Сент-Екзюпери до майка му (0)
• Речта на Астрид Линдгрен, след която боят над деца бил забранен (0)
• Легенда за мартеницата (0)
• Владимир Димитров - Майстора - Озареният (0)
• 14 симпатични семейни фотографии на животни (Фотогалерия) (0)
• Опърничава жена, финландска приказка, разказана от Николай Райнов (0)
• Защо Парижката Света Богородица е толкова специална (0)
• 20-ТЕ НАЙ-СТРАНННИ КЪЩИ ПО СВЕТА (0)
• Кои са местата, вдъхновили художниците на най-емблематичните картини (0)
• Легендата за Тристан и Изолда (0)
• В необикновения свят на елфите и техния създател Толкин (0)
• Фуи (0)
• Песен за Ами (0)
• Знаете ли, че Карл Май не е посещавал Америка преди написването на Винету (0)
• Всички някога са били деца. Да надникнем в детството на Астрид Линдгрен. (0)
• За създателите на Татко Барба Анет Тизон и Талас Тейлър (0)
• Антони Гауди (0)
• Монти (0)
• Цанко Лавренов (0)
• Манга. Японски комикси (0)
• Необикновеният живот на чудатия Салвадор Дали (0)

Разхождайки се из Барселона, неизбежно се натъкваш на някое от творенията на Гауди. Архитектурата винаги е била изкуство, което е видимо и осезаемо, нещо, което може да се оцени още на пръв поглед. Изкуството на Гауди заслепява, туристи се снимат с неговите сгради и има защо, те не просто са в списъка на забележителностите, а са наистина неповторими и завладяващи.

След първата ни обиколка поисках да узная повече за живота на този пъстър и пищен създател. Купих си книга за живота му. Там узнах колко е бил скромен като човек, пестелив, аскетичен, подлагал се е на много лишения, дори не е обръщал внимание на храната, постел е твърде често, в резултат на което бил много слаб и физически немощен. Един негов приятел свещеник постоянно му правел забележка за това, умолявал го да се храни редовно.

Ще се запитаме защо го е правил. Освен че е бил много набожен, той е бил изцяло отдаден на делото си, а именно да работи по безбройните си проекти. Не е имал почти никакъв личен живот, не се е женил, нямал е деца. Бил е привързан към много малко хора, от най-близкото си обкръжение.

Като дете е боледувал от ревматизъм, родителите му често го качвали на едно магаренце и го водили сред природата. Там той сядал и вместо да тича, както другите деца, наблюдавал природата - как гущерчета се шмугвали в храстите. Оттам твърдят, че се е зародила неговата страст по гущери и по-късното им претворяване в архитектурата.

Но нека да проследим хронологията на живота му.

Антони Гауди е роден в испанския град Реус в провинция Тарагона, област Каталуня в семейството на медникаря Франсеск Гауди и Сера и Антония Корнет и Бертран. След като прекарва дълги години в провинцията, за да лекува ревматизма си, той се мести в Барселона през 1869 г. заедно с брат си. По-късно към тях се присъединява и баща им, след като продава имот в Реус, за да плати образованието на децата си. През 1873 г. Гауди започва да учи архитектура в Училището за изящни изкуства в Барселона. След като отслужва военната си служба, той започва да работи като чертожник за няколко видни архитекти. През 1876  г. умират родителите му. Две години по-късно той вече е сред първите десет каталонци завършили прерасналото вече във Факултет по архитектура на Барселонския университет училище. Освен традиционните дисциплини — художествена, техническа и научна — младите архитекти се обучават и в историческа и археологическа насока. Целта на това обучение е създаването на архитекти, по-различни от предишните строителни специалисти и академици. От тях се очаквало да бъдат движеща сила във възраждането на каталонската идентичност, като за целта да поемат духа на традицията в каталонското строителство (не само на жилищни и обществени сгради, но и на църкви и манастири), благоустроявайки Барселона с един впечатляващ нов обществен архитектурен фонд, отличаващ се с представителна монументалност.

Някои от най-известните и монументални негови проекти са:

Парк Гуел (1900-1914 обект на UNESCO световно наследство от 1984), който е сред най-посещаваните забележителности в града. Имотът е бил собственост на Еусебио Гуел, който след като се запознал с Гауди и бил впечатлен от уникалния му архитектурен стил, му дава поръчка да превърне от запустялото място голям парк. От 1927 г. той става собственост на Барселона и днес може да бъде посетен от всеки.

Паркът представлява уникална смес от архитектурни похвати, като най-често използваният материал за облицовка на множеството каменни структури и огради са малки порцеланови парченца. Те придават на парка такъв вид, сякаш е изскочил от приказките. Тук се намира и известният гущер, станал символ на местното население и на града.

Къща Батийо (Batlló, 1905-1907, обект на UNESCO световно наследство от 2005), разположена на голям булевард, и вечер осветявана. Тя е популярна и като "Къщата на костите", защото покривът й е покрит с рибени люспи, а балконите й наподобяват обли черепи.

Тя е правена в момент, в който Гауди е запленен от красотата на природата и се опитва да вплете в своето изкуство предимно натурални елементи. Къщата е направена по поръчка на знатен индустриалец, което дава възможност на Гауди да експериментира и да разгърне своя талант, без да се съобразява с разходите. В интериора на цялата сграда няма нито един прав ъгъл.

Каса Ла Педрера, известна и като Мила (1905-1907 обект на UNESCO световно наследство от 2005) е шестетажна жилищна кооперация. Отвън тя изглежда като направена от скала, изгладена през вековете от морските вълни, а гледана от горе се виждат две огромни дупки, около които всъщност се намират жилищните апартаменти. В нея също няма нито един прав ъгъл нито отвътре, нито отвън.

По препоръка на бившия си преподавател Жоан Марторел и Монтелс на 3 ноември Гауди е въвлечен в начинание, което впоследствие става най-емблематичният паметник на неговото творчество. По инициатива на Духовната конгрегация и на вярващите в Св. Йосиф е започнат строежът на храм, посветен на Иисус Христос и родителите му на земята —Йосиф и Мария. Храмът логично получава името „Светото семейство“ (на испански: Sagrada Familia, Саграда Фамилия). Гауди решава да създаде един грандиозен паметник, изпъстрен с множество скулптури и с монументалното излъчване на класическите католически катедрали. Той прави план, подобен на латински кръст. По време на гражданската война плановете са опожарени, впоследствие от 1940  г. започва дострояването ѝ, което се очаква да завърши след 2032 г.

Вътрешността на храма

Сградата има три фасади, като над всяка се издигат величествени кули. Източната фасада е украсена с изображението на сцената „Рождество Христово“, западната — със „Страстите Христови“, а южната, където е и главният вход, е украсена с композицията „Славата Божия“. Планът на катедралата се състои от наос, четири странични кораба по главна ос и три в трансепт. Там, където се пресичат централният кораб и трансепта, архитектурното пространство се увенчава от голям свод, над който се извисява внушителна кула, завършваща с висока лантерна. Тя се издига на 170 м над земята, а около нея — още четири по-малки кули. Кулата над апсидата е посветена на Дева Мария и е украсена с дванадесет звезди. Всъщност именно кулите са най-забележителни в силуета на постройката. Общо осемнадесет по план, те придават пищно и величествено излъчване на катедралата. До днес са построени едва осем.

Гауди работи върху нея повече от 40 години, премествайки студиото си в нея и накрая започва да живее в катедралата. Това продължава до 1926 г., когато Гауди се обърнал с гръб към улицата и с лице към Ла Саграда Фамилия, за да види своето творение и бил прегазен от трамвай.

На  7 юни 1926 г. Антони Гауди е блъснат от трамвай номер 30. Съществува широко разпространен слух, че Гауди е блъснат в деня на откриване на трамвайната линия в Барселона, но истината е, че първият трамвай е пуснат много години по-рано. Първоначално никой файтонджия не иска да го вземе и да го откара в болница, тъй като джобовете му са празни и няма възможност да си плати. Впоследствие е откаран в болница за бедни, където е разпознат едва на следващия ден от свои приятели, тръгнали да го търсят. На тяхното желание да го преместят в по-елитна болница, той отказва с думите: „Тук, сред бедните е моето място“. На 10 юни умира, оставяйки незавършено творението на живота си — катедралата „Светото семейство“.