Периодът между двете световни войни изобилства от дневници, автобиографии и спомени, написани от кралски особи, дипломати, политици и общественици. В статията са разгледани мемоарите на нидерландската кралица Вилхелмина, румънската кралица Мария и българската царица Йоанна в търсенето на истини, които са извън политическите събития. Още повече че и трите мемоара са писани години, след като управлението им е приключило. След намирането на общите мотиви в дневниците и на трите кралици, каквито безспорно има, акцентът на текста пада върху преживяванията им на събития, които са непосилни за преживяване в рамките само на един живот. Тяхното бягство се изразява ту в описание на сцени от всекидневния им живот, ту в тяхната свръх информираност относно исторически събития, а убежището често е търсено във вярата и религиозността. Дали следва от това, че трите владетелки не съумяват докрай да изкажат своята самота и остават неразбрани?
прочети повече >>