Петата забележителна черта на Априлското въстание, върху която искам да наблегна, е неговият хуманизъм. Погледнете човечното отношение на въстаниците към турското население, погледнете нежеланието им да убиват, отвращението им от проливането на човешка кръв. Колко благородно е било отношението на старите българи към врага, който преди всичко друго е смятан за човек. “И той душа носи” е част от забравената нравствена красота на нашия народ. Ние сме далеч от фанатични избивания, поголовни кланета или страшни инквизиции, които са придружавали много други въстания и които говорят за низки страсти и слепота. Цялото Априлско въстание е пропито с този дух на най-благородна хуманност и затова толкова по-ужасно изглежда зверското му потушаване. Ще трябва да мине доста време, за да изтлее това благородство, и българи, тласкани от чужди бесове, да станат подли убийци и инквизитори на безпомощни, вързани жертви.
прочети повече >>