Споменът ми за манастира стои някъде в съзнанието ми като остров. Наистина се опитвам да преплувам дотам, но най-често сама. На малко хора съм разказвала за там, не защото се срамувам. Вече не съм онова извисено същество, което бях. Преди бях в състояние да прекарвам други хора с лодка дотам, да им показвам друг свят. Сега съм повлечена от течението на ежедневието.
прочети повече >>