В приемната си съм виждала поетеси да хвърлят страниците със своите произведения на дивана, като че ли тяхната поезия е боклук, а не съкровище. Виждала съм художнички да носят свои картини на сеансите, небрежно блъскайки ги в касата на вратата на влизане. Виждала съм незрелия блясък в очите им, когато се опитват да скрият гнева си, дължащ се на заблудата, че другите са в състояние да творят, докато те самите не могат. Чувала съм всякакви оправдания. Аз нямам талант. Аз не съм нищо особено. Аз не съм образована. Аз нямам идеи. Аз не знам как. Аз не знам какво. Аз не знам кога. И най-обидната: аз нямам време. Винаги ми се е искало да ги хвана за раменете, да ги разтърся и да ги накарам да се разкаят, да обещаят, че никога повече няма да лъжат. Но няма нужда да го правя аз- прави го тъмният мъж или ако не той, някой друг герой от сънищата.
прочети повече >>